В работата ми като търговки консултант се срещам с много успели и много „успели” хора. За една част от тях бизнеса е като политиката- има го и там са големите пари, но някой им пречи и те не могат да са там, те не са част от бизнеса, те са част от нещо свое си и не искат да са там при „ония”, неискат, но от устите им се процежда едно „Аз да съм там при „ония”, ти тогава да видиш!” или „Прави са „ония” и аз да бях и аз...”
И унесен в тия ми ти размисли днес минавайки покрай НДК на път за работа както всяка сутрин се замислих. Какъв огромен Национален Дворец на Културата имаме! А пък фона: псуващи таксиджии, намръщени пенсионери (които могат да те прегазят в градския), младежи броящи до 12 (така демонстрират до колко са се научили да броят в гимназията) и т.н. и т.н. И си викам я гледай ти каква диспропорция- огромен НДК, такъв че да побере цялата ни култура, а отсреща- малко пълнеж...
И тогава взех да се опра на математиката за да не ме подвежда субективното ми мнение. Поразрових се в добрия стар Google и намерих данните, които са ми нужни за следващата задача.
1.Националният дворец на културата (НДК) е сграда с няколко зали в центъра на София, която се използва основно за културни прояви. Най-голямата зала („Зала едно“) е с 5000 места. НДК е открит прчез 1981 г., а негов архитект е Александър Баров. Носещата конструкция е стоманена и е проектирана от екип от ВИАС, ръководен от проф. Милчо Брайнов и инж. Богдан Атанасов.
Сградата е разположена на 123 000 кв. м. площ, разгъната на 8 етажа и 3 подземни нива, включващи 13 зали, 8000 места и възможност за настаняване от 100 до 4000 участника. Сградата „НДК“ посещават около 1 600 000 души годишно.
Република България е държава в Европа. Разположена е в източната част на Балканския полуостров и заема 22% от неговата територия. Площта ѝ е 110 912 км², от които 110 510 км² суша и 333 км² водна площ. Населението е около 7 640 000 души (2007). Столица на държавата е град София.
България граничи с Черно море на изток, с Гърция и Турция на юг, с Република Македония и Сърбия на запад и с Румъния на север. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни (главно по река Дунав) и 378 км — морски.
Българската държава в Югоизточна Европа води началото си от 7-ми век, когато е създадена Първата българска държава (632/681–1018). Тя играе важна роля в разпространението на християнството, литературата и културата сред народите на Източна Европа. Няколко века по-късно, с упадъка на Втората българска държава (1185–1396/1422), страната е завладяна от Османската империя и остава част от нея в продължение на пет века. Руско-турската война от 1877-1878 година довежда до създаването на Третата българска държава. След Втората световна войнастраната става част от Източния блок и в нея е установен комунистически режим. През 1990 година в България е възстановена демокрацията във форма на парламентарна република и днес страната е член на Европейския съюз и на НАТО.
България има своя база, наречена Свети Климент Охридски, на остров Ливингстън в Антарктика и като Консултативен член на Антарктическия договор участва в управлението на териториите разположени южно от 60° ю.ш.
Източник Wiki
И така.. Какво разбрахме. НДК има площ от 123 000 кв.м. Това ще рече- огромно сдание, а щом е национално значи е на цяла България. Толкова огромно, че да побере цялата ни култура. От друга страна щом е на всички българи реших да проверя по колко ни се пада за на всеки му културата. И така населението ни е посочено като- 7 640 000 души приблизително. Делим площа на НДК 123 000 кв.м. на населението 7 640 000 души и получаваме: 0.016 кв.м. на човек!
Е, какво излиза: Постройли сме си голям НДК за да се успокояваме, че ни е тооолкова голяма културата, а то какво излиза- оценили сме култура на всеки от нас събираща се на 0.016 кв.м.!
Май е време да се замислим и да започне всеки от нас да строй собствен ЛДК (Личен Дворец на Културата) за да има място, както за културата така и за претенциите ни. И за да сме част и от държавата и от политиката, и от бизнеса.

3 коментара:
Поздравления! Чудесна статия!
Колко е хубаво когато човек се замисли над прозаичните неща, които всеки ден вижда но от друг ъгъл. А когато се намесят и цифри и при идеята, която си вложил получаваме изумителен резултат. Трудно бих се замислила за нещата по този начин.
А за ЛДК съм с две ръце "ЗА", защото всеки трябва да има личен кът, който да му дава поводи за гордост. Вместо да се осланяме на "общата деградация" нека наистина се погрижим за нашето си ЛДК.
Дайте пример на читателите как могат да поемат по този път?
Благодаря за коментара Ви!
Наистина прозаичните неща понякога може да размърдат съзнанието в неочаквана посока. Цифрите в случая са илюстративни и наистина асоциацията за това, което искам да кажа е ясна.
ЛДК е много хубаво нещо и го пожелавам на всеки. Аз лично просто се опитвам да бъда по-добър с хорта около мен и да не се поддавам на лошите неща, които ни заобикалят и ни карат да се държим зле едни с други. Отнасям се добре с хората независимо дали някой преди това се е отнесъл зле с мен.
Ако това е пример се радвам.. иначе не се определям като човек за пример, според мен това би бил лош пример ;)
Публикуване на коментар