Поглед към ириса

Представяме ви Бисер Вълов с неговия обновен блог за маркетинг- Отвъд Ириса...

Той изразява концепцията си за същината на маркетинга и насоката на мислене, която да следваме при комуникацията.




Засяга актуални теми и способи в сферата на маретинга като НЛП и други подходи за опитимизиране обмяната на информация в оптимално полезна форма.



Ето какви интересни отговори даде Бисер на въпросите ни:



Първо искаме да ти честитим обновения блог. Какво те накара да застанеш отново пред чисто белия лист хартия? Ново вдъхновение ли търсеше или нов начин да изразиш старото?


Обновяването е една нова крачка. Част от еволюционното му развитие. В началото този блог беше създаден като лична страница, която беше по-скоро място за споделяне на мнението ми по хаотично подбрани житейски случки и въпроси с малък кръг от познати.
И случайни посетители, разбира се. Именно случайността е най-важният фактор във всяка история. Ненапразно писателите и драматурзите толкова обичат да си играят с нея. Точно случайни посетители ме накараха да задълбочавам малко по малко в различни области, които по-късно се превърнаха в част от днешната ми индивидуалност. Така се случи и с писането на някои разкази(и поне още няколко, които в момента са в главата ми), и с увлечението по НЛП и психология и с онлайн маркетинга... Истината обаче е, че всяко цялостно обновяване е свързано с някакъв вътрешен катаклизъм, които те кара да повярваш, че промяната е необходима. Свързано е и с усещането, че можеш да се справиш още по-добре в създаването на собствения си образ и свят. Всеки писател/блогър се нуждае от време, докато намери своя ритъм и насока. За мен това време беше около година. Оттам насетне се стремя да правя блога все по-конкретен в полезността си и тематично откроен. Днес на страницата ми можете да откриете публикации по 4 теми: PR, Реклама, Психология и Лични.

Кои са основните насоки за начина на мислене на хората, които би дал, за да могат да проникнат отвъд ириса?

“Отвъд ириса” е особена метафора. Тя поставя ударение върху уникалността на срещата очи в очи. Това е не просто умение да проникнеш в главата на някого и да разбереш какво го вълнува, от какво се нуждае, кое би му направило приятно впечатление... За мен срещата с очите е уникална – също като ириса на всеки човек. Тя те доближава до личността, дава ти възможността да разбереш, че човекът срещу теб може да бъде класифициран, но стереотипните модели не могат да завършат образа му. Това, което липсва, е искрата отвъд ириса. В наши дни смятам, че професионалното отношение трябва да включва и лична отдаденост, за да бъде успешно. За да бъде едно общуване завършено, нужно е да присъства сянката на личността. Същото, но в по-различен контекст, ни казва и цитатът, който споменавам в описанието на блога:
"На този свят всички живеем като безсмъртни. Не обичаме, а дегустираме..."

Препоръката ми е проста – опитайте в общуването следната формула: по-малко колебливост + много повече отдаденост.

В една от статиите си пишеш за НЛП котвите. Доколко застъпена според теб е практиката НЛП в България и до колко ще е полезна на хората, които решат да я изучат?

Написал съм петнадесетина публикации на блога си за НЛП и те до една са за самоусъвършенстване с цел постигане на по-добри маркетингови резултати. Но същите знания важат и в междуличностното общуване. НЛП е отличен инструмент за въздействие върху личните светове на хората. Полезността му в маркетинга е доказана емпирично, а един от най-интересните методи днес – герилла маркетинга, е създаден по правилата и знанията от НЛП. Признава го самият създател на “герилла” - Джей Конрад Левинсън. Да вземем за пример “котвите”. Те са нещото, което всеки рекламен слоган иска да постигне. Но по същество са способ за съхраняване и възпроизвеждане на силни емоции от миналото(второто се нарича “спусък”). Те могат да се програмират в подсъзнанието чрез което и да е от сетивата. Безценни са във всяка сфера на живота ни и всъщност няма път към щастието и радостта, който да не минава през специфични котви.

Колкото до застъпеността на НЛП в България – трудно е отговорът ми да бъде оригинален. Но всеки търсещ намира. Понякога повече, отколкото очаква.



Каква част от времето ти е свързана с блога и какво ти дава той в замяна?

Блогът просто е част от живота ми. Като съня, храната, въздуха. Понякога му се наслаждаваш дълго и влагаш много време, понякога го пренебрегваш. Но рано или късно винаги отново сядаш пред компютъра. Аз чувствам физическа потребност да пиша. Правя го всеки ден, главно заради работата си, но “Отвъд ириса...” е моето специално място. Отнема ми енергия и емоции, но ги пази вътре в себе си. Благодарение на съществуването му научих много неща за себе си и открих изключителни личности. И се радвам, че последното изречение не е просто клише, а истина.